Слухове за Хайдутин

Слухове за Хайдутин

Слухове за Хайдутин

Blog Article

„Бяло море до Дунав", „от Цариграда до Сръбско", „по румелийски полета".

Най-често поводът за излизане в планините е лично отмъщение за сторена несправедливост и поругаване от страна на омразната турска власт, местните бейове, турски разбойници и т.н.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

По-късно хайдутите се намножават толкова много, че дори да изброим всички е трудна задача.

Страхил войвода всява страх у всички турци и се превръща в истинска напаст за поробителите

Хайдутите плащали скъпо за делата си. Освен, че животът им бил много тежък, защото турците пускали редовно след тях големи потери, заловят ли хайдутин, той традиционно умирал в големи мъки.

Извънредно богатата и наситена с житейски превратности биография на хайдут Велко е описана от писателя Вук Караджич.

Поетът дълбоко вярва, че традициите се предават от родители на деца. Затова подзаглавието на поемата е „Баща и син". Какъвто е бащата (Петко Страшника), такъв става и синът (Чавдар войвода), надминал го по слава.

          ► Поставя се целта на песента – да се прославят юнаците, родени от българска майка, и земята, която ги е отхранила.

ВсичкиБългарските занаятиЛегенди и преданияНародни песниПразници и обичаиТрадиционна кухня

Песента изпълнява особена художествена функция. Тя не е само израз на чувства. Тя е разказ непосредствено въздействащ, тя е родова и историческа памет. Затова Ботев използва монолога, внушаващ разговор (диалог) с дядото кавалджия; Срещата на двете поколения - старото и младото - е обединена от песента, от еднаквите „тегло" „сюрмашко” и „кахъри, черни ядове".

Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

          Чавдар е представен и в диалога с майка си. В думите, с които се обръща към нея, Хайдутин се проявява характерът му – неговата нетърпимост към личното унижение и към страданието на народа, както и решимостта му да бъде борец за справедливост.

Народната свобода се осъзнава като отхвърляне на чорбаджийския гнет и на чуждото потисничество (от турците).

Report this page